Някъде, на село...
Някъде, на село...
С огромни усилия той,
едва притвори портата –
така милостив е Господ…
Къде забрави сопата,
няма в краката опора…
От страдание, заохка,
как засилва се болката…
Мина деветдесет скоро,
но има работа още –
да се ремонтира в двора,
личи си ей-там, кое-що,
а в градината – повече…
Излеко седна за отдих,
на пейката при дървото…
Жегна го по-остра болка –
с жената до вчера, колко
приказваха тук, спореха…
Ала, сърце я прободе –
тя, най-вярна му в живота,
сам го остави, сиротен,
още – чедата им родни…
Пак го сви болката-спомен,
сълзи потисна той горко:
‘‘Защо и мен не взе, Боже‘‘... ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
