May 23, 2014, 10:22 AM  

Някъде, в края на май

  Poetry » Love
956 0 1

Някъде, в края на май

 

 

Наивно, почти като малко дете,

е желанието ми утре да те срещна.

Но сякаш няма кога и няма къде,

и не знам с какво да се теша...

Боли ме в спомените ми,

съдържателни с твоето присъствие.

И казват - времето лекува,

но време не върви,

и май ще му пишем отсъствие.

Мевдувременно с думи те рисувах

и с други се лекувах,

и нищо не излезе...

И макар че друга плът ръкувах,

исках твоята да ме поглези,

а любовта ми едва го понесе.

Не говоря за секс,

мълча си за дрогата...

Става дума за очите ти,

откраднали цвета на небето,

и устните ти... по-нежни от мечтите ми,

свързани единствено с теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...