Няма повече да бъда твоя!
Изтрий ме!
Заличи следите!
Кал хвърли в лицето ми!
Събуди ли се!?
Бродира кърваво кошмарът
нощите и дните ми.
Петното черно разяде смисъла…
Стъпчи последната надежда!
Закърпѝ с лъжи мечтите ми!
Пръста рохкава и влажна –
плащ жадуван…,
вечен мир!
За последно!
Устни до челото доближи…
Тръгвай, късно е!
Няма повече да бъда!
Нито съм била…
Няма!!!
"ОНАЗИ" 2019г.
©Екатерина Глухова
© Екатерина Глухова All rights reserved.