Не вярвах, че може да се случи
на обикновен човек като мен.
Една звезда, на рамото да кацне
и да превърне нощите във ден.
И слънцето, да хвърля имащо
в излишък топлина.
Птиците, да пеят в сърцата ни
до прегракване за Любовта.
Всичко прекалено съвършено,
както господ не би го сътворил.
От мига, когато я видях със него
още плащам и нищо не съм платил.
© Станислав Русев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
