Не вярвах, че може да се случи
на обикновен човек като мен.
Една звезда, на рамото да кацне
и да превърне нощите във ден.
И слънцето, да хвърля имащо
в излишък топлина.
Птиците, да пеят в сърцата ни
до прегракване за Любовта.
Всичко прекалено съвършено,
както господ не би го сътворил.
От мига, когато я видях със него
още плащам и нищо не съм платил.
© Станислав Русев All rights reserved.