Няма да пиша за разбити сърца!
Мойто е цяло, тупти!
Е, понякога свива се. Какво от това!
Напълно човешко, нали?
И сега ми е някакво... някакво... никакво.
След време и туй ще ми мине.
Дори, да ти кажа, някак си свикнах.
Е как! Нали съм "машина"!
Нарамила спомени, стари копнежи
в торба, пропита със вяра,
пътувам към утре. Към утре с надежда!
Какво ли ми друго остава... ...