Няма да плача
Eдва дочаквам да дойде нощта,точно както те чакам и теб...
Лягам си.Боря се с мисълта,че отново съм сама,
точно както се борих и с теб.Но ти ме победи.
Щях ли иначе сега да треперя
от студената ласка на сатена под мен...
Щях ли,ако ти ме прегръщаше вместо него?
Потъвам в тъмнина...
Очите ми още не могат да свикнат с мрака,
точно както и аз с твоето отсъствие...
а сетивата те чакат...
Сълзи се мъчат да се преборят с клепачите ми,
но аз силно ги стискам...
Не,няма да плача.Не бива.
Горещите следи,които ще оставят по бузите ми,
ще ми припомнят целувките ти.
Не,няма да плача.
Дали да остана да погледам небето
или да се опитам да заспя?
И в двете има риск-
и в звездите и в съня,мога да те видя.
Запалвам свещта.
Капка восък пада и засъхва на ръката ми.
Мимолетната болка ми доставя удоволствие,
също както...няма значение.
Ще си запаля цигара и ще прогоня всички мисли.
Дано димът не нарисува
твоето лице в полумрака...
© Катерина All rights reserved.
