Няма да ти го простя ... *
Потърси ме в сутрeшната роса,
в която всеки ден се галят твоите сетива.
Ранно утро е, приятно ти е, макар да изпитваш студенина,
но това мога да ти го простя...
Потърси ме в дъха на лято,
тогава, когато слънцето високо застане и открие хорозонта.
Преброй белите криле от щъркеловото ято,
пресмисли какво обичаш най-много в живота...
Потърси ме в отражението на нощта,
която идва към теб и се спуска над земята.
Попитай за мен красивата Луна,
не поставяй окови на душата...
Потърси ме в аромата на сутрешно кафе,
което пиеш всяка утрин с бучка захар една...
Слаба съм, сляп си, не знаеш, но съм вътре в твоето сърце,
и точно това няма аз да ти простя...
П.С. Посветено на "Самотата "
в която всеки ден се галят твоите сетива.
Ранно утро е, приятно ти е, макар да изпитваш студенина,
но това мога да ти го простя...
Потърси ме в дъха на лято,
тогава, когато слънцето високо застане и открие хорозонта.
Преброй белите криле от щъркеловото ято,
пресмисли какво обичаш най-много в живота...
Потърси ме в отражението на нощта,
която идва към теб и се спуска над земята.
Попитай за мен красивата Луна,
не поставяй окови на душата...
Потърси ме в аромата на сутрешно кафе,
което пиеш всяка утрин с бучка захар една...
Слаба съм, сляп си, не знаеш, но съм вътре в твоето сърце,
и точно това няма аз да ти простя...
П.С. Посветено на "Самотата "
© Александра Матеева All rights reserved.
