Няма как...
Няма как...
Няма как – бях отдавна орисана,
по трънлива пътека вървя,
във усмивката скривам горчивата истина
за утеха на целия свят.
Сам-сама вечер борих се с демони,
денем своята роля играх
и щастливо нещастна следвах съдбата си,
пак сама и отново сама!
Грях ли сторих или чужди изплащам,
аз светица не съм, не съм сатана,
просто исках едничка дланичка топла,
ала няма такава ръка.
Да съм силна – до скоро го можех,
но омръзна ми да съм скала,
и поляна да бъда е някак си сложно,
а така да обичам цветя!
Няма как – стига толкова приказки
и отново в живота сама,
ще си казвам – така си орисана
за утеха на целия свят!!!!
Зареница
© Диана Стоянова All rights reserved.
