Защо нахлу в живота ми пак?
Опитах се всичко назад да оставя.
Опитах се дори себе си да забравя!
Раздуха старите въглени.
Пожара отново запали.
Ще върнем ли чувствата?
Не знам!
Едва ли?
Ще остане само сексуалната оргия.
А може би е просто магия!
Навярно само сънувам?
И сутринта ще се събудя.
Ще се огледам.
Ще видя -
Е!
Няма какво да загубя!
© Ганка Гончарова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
