Няма сезон подходящ, за умиране
Няма сезон подходящ, за умиране,
ако е зима – ще мръзнат врабците,
ще е небето смолисто, лакирано,
куче, бездомно край гроба ще скита.
Ако е пролет – горят минзухарите,
цъфнало клонче – над гроба цвят ръси.
Хвърлили шалове, дружките, старите,
с тебе се смеят на глас, но в съня си.
Ако е лято, то чинка забързана,
челядта гладна изхранва – с мушици.
Вятър нанякъде бърза и бърза, но,
донася ти нощем светулки- звездици.
Ако е есен – поляга в нозете ти,
мъртвата шума – звездите са слепи.
Ехо предзимно, свещица засвети ти...
Затуй, от живота гребѝ , с пълни шепи!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
