Сърцето ми нашепва, че те иска,
ръцете ми те търсят всеки ден,
душата ми със спомени се плиска,
очите са завинаги във плен.
Сърцето ми не може да повярва,
че минало са нашите мечти,
душата път през бездната прокарва
и търси топли слънчеви лъчи.
Сърцето ми се бори с тишината,
превзела моя тъй нищожен свят,
душата не приема празнотата
и те преследва в призрачния град.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
