Сърцето ми нашепва, че те иска,
ръцете ми те търсят всеки ден,
душата ми със спомени се плиска,
очите са завинаги във плен.
Сърцето ми не може да повярва,
че минало са нашите мечти,
душата път през бездната прокарва
и търси топли слънчеви лъчи.
Сърцето ми се бори с тишината,
превзела моя тъй нищожен свят,
душата не приема празнотата
и те преследва в призрачния град.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
