Сърцето ми нашепва, че те иска,
ръцете ми те търсят всеки ден,
душата ми със спомени се плиска,
очите са завинаги във плен.
Сърцето ми не може да повярва,
че минало са нашите мечти,
душата път през бездната прокарва
и търси топли слънчеви лъчи.
Сърцето ми се бори с тишината,
превзела моя тъй нищожен свят,
душата не приема празнотата
и те преследва в призрачния град.
© Наташа Басарова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
