Няма те ..
Някъде във мрака чух гласа ти,
топъл и приканващ ме към теб.
Така се молих да те виждам във съня си,
но ето, че сега стоиш пред мен.
Очите ти така ме омагьосват
и спомням си за миналите дни,
когато нежно, бавно те докосвах.
От спомена за теб така боли.
Протягаш ти ръка към мен, за да я хвана
и се усмихваш... както можеш само ти.
Протягам моята, опитвам се да стана.
Тялото ми от вълнение гори.
Ръката си почти до теб протегнах.
Помолих те: “я пак се усмихни”
И изведнъж, преди да те докосна ти изчезна.
Започнах да те моля “ОСТАНИ”
Събудих се, огледах се - къде съм?
Преди минута беше ти пред мен.
Мислите се гонеха в ума ми...
Какво се случва пак с мен?
Нали щях да забравя устните, смеха ти.
Нали им обещах да продължа напред.
Продължавам аз да чакам любовта ти,
а знам, че вече няма да съм с теб.
И те търся за пореден път в съня си,
Да те върна, да усетиш моята любов.
Но те няма и е невъзможно да се върнеш.
защото ти завинаги оставаш в онзи гроб...
Посветено на С.П.
© Анонимна All rights reserved.
