Seducti0n (Анонимна)
3 7
Oct 13, 2009, 12:11 PM

Няма те .. 

  Poetry » Love
862 0 3

Някъде във мрака чух гласа ти,

топъл и приканващ ме към теб.

Така се молих да те виждам във съня си,

но ето, че сега стоиш пред мен.

Очите ти така ме омагьосват

и спомням си за миналите дни,

когато нежно, бавно те докосвах.

От спомена за теб така боли.

 

Протягаш ти ръка към мен, за да я хвана

и се усмихваш... както можеш само ти.

Протягам моята, опитвам се да стана.

Тялото ми от вълнение гори.

Ръката си почти до теб протегнах.

Помолих те: “я пак се усмихни”

И изведнъж, преди да те докосна ти изчезна.

Започнах да те моля “ОСТАНИ”

 

Събудих се, огледах се - къде съм?

Преди минута беше ти пред мен.

Мислите се гонеха в ума ми...

Какво се случва пак с мен?

Нали щях да забравя устните, смеха ти.

Нали им обещах да продължа напред.


Продължавам аз да чакам любовта ти,

а знам, че вече няма да съм с теб.

И те търся за пореден път в съня си,

Да те върна, да усетиш моята любов.

Но те няма и е невъзможно да се върнеш.

защото ти завинаги оставаш в онзи гроб...

 

Посветено на С.П.

© Анонимна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??