Без тебе времето минава бавно
топи се в синкава мъгла.
Надеждата угасва плавно
изчезва утринната светлина.
Дъгата пъстроцветна е прозрачна
цветята нямат аромат
утрото изгрява някак мрачно
облякло увехтял халат.
Остана само Вярата последна,
да брани безотказно твърдината,
че Ние не изчезнахме безследно,
че нашата Любов е вечна и богата.
София
23.07.2016 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
