Свърши се... Бях дотук...
Ще те изтръгна от сърцето си
на цялата си обич напук!
Няма да чакам в здрача
домофонът да иззвъни.
Няма вече да плача
и самотата да ме боли.
Няма през шпионката
да надничам,
да се крия от хорски очи.
Няма след тебе да тичам
като бездомно куче.
Няма вече да те обичам!
Не мога ли?!
Ще се науча!
© Галина Карааргирова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
