Няма влакове
Няма влакове!
Спи кондукторът до жена си
и не сънува.
След дългото чакане
жабите преминаха релсите.
Сега ги чувам
- надвикват се със щурците.
Полицаят се прозява на перона,
чака края на дежурството…
А трябва да те погледам,
на онази забравена гара,
в тази хубава нощ,
след толкова време,
преди вагонът последен
от прегръдката ми да те отнеме…
Ало! Дежурната каса!
Един билет втора класа!
Как така няма! Няма ли разписание?
Влакове няма?
Не те ли буди тишината
И нейната безропотност и отчаяние…
Но това не променя нещата!
© Георги Динински All rights reserved.
