Няма я. Отиде си... онази лудата!
Думите ми замълчаха от викане.
Отиде си от мен онази лудата,
дето мисли хапеше от толкова обичане.
В мъки удави се, онази чуждата...
Ранена бе от много крадена любов...
Няма я. Отиде си... онази другата,
като минал, незапомнен, луд живот.
Сбогом даже на тръгване не казахме,
премълчахме се, като непознати.
И по-добре. И двете много дадохме
на едни очи, дето още ще ни сещат...
... ала припознали...
Сега останах само с мене,
с надеждата, че тоя път няма да съм премълчана.
Боже, дали за обичане ще дойде време?
Или за мен тая песен вече била е пята?
Но добре съм. Ще я намеря и музата.
Оцелях след бурята в живота ми.
Няма я. Отиде си... онази лудата!
Отново дишам, Боже, няма го хомота ми!
© Ди All rights reserved.