Dec 20, 2007, 3:28 PM

Няма я. Отиде си... онази лудата!

  Poetry
911 0 3
Изгуби ми се музата.
Думите ми замълчаха от викане.
Отиде си от мен онази лудата,
дето мисли хапеше от толкова обичане.

В мъки удави се, онази чуждата...
Ранена бе от много крадена любов...
Няма я. Отиде си... онази другата,
като минал, незапомнен, луд живот.

Сбогом даже на тръгване не казахме,
премълчахме се, като непознати.
И по-добре. И двете много дадохме
на едни очи, дето още ще ни сещат...
... ала припознали...

Сега останах само с мене,
с надеждата, че тоя път няма да съм премълчана.
Боже, дали за обичане ще дойде време?
Или за мен тая песен вече била е пята?

Но добре съм. Ще я намеря и музата.
Оцелях след бурята в живота ми.
Няма я. Отиде си... онази лудата!
Отново дишам, Боже, няма го хомота ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искрени благодарности!
  • Диде,силен и искрен стих мила!
    Желая ти музата - любов!
  • Ех ,тази муза.Когато съм тъжна и ме боли -бяга и от мен.
    Много хубаво написано!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...