Нямам име...
Нямам име...
Нищо и никаква.
Измислена като нещо средно
между залез и утро.
Дори не знам дали
със любов съм зачената,
или... по предписание,
може би?! А и кой ли ти казва?
Нямам визия...
Или нещо подобно си.
Измислена като нещо общо
между глина и камък.
Дори и не мога да знам
пропорциите...
А всъщност – трябваше
да съм ребро Адамово.
Или... защо не
отровната ябълка?!
Нямам поприще...
Имам само душата си.
Но и нея някога ще върна
на Господа. Че ми я даде
назаем - да мога да сляза...
за малко поне на Земята.
А тя ми е... разтегливо понятие -
много побира, и малко.
Нямам себе си...
Многократно търсих се,
а то – все препъни-камък!
Няколко пъти се раждах...
И живях като скот, вярно ли?!
И умирах, вътре в себе си,
без да губя надежда
за следващо раждане...
Просто свикнах със него.
И сега съм... алчна.
За живот и обичане...
Никак не е малко!
© Нели All rights reserved.
