Нямам какво да ти дам, освен кутия със спомени.
Няма какво да вземеш от живота ми.
Няма нищо в сърцето ми, аз съм само хипнотизирани очи
и думи за него. Нощем като сомнамбул ставам
и пак го търся във всеки ъгъл на дъха ми.
И като на плейбек повтарям: "Мамка му, обичам само теб!
Не се опитвай да бъдеш с мен, всичко е ограбено.
Няма какво да намериш... освен изхабени чувства и място за сърце."
© Софийската Софиянка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
