Досадѝ ми, до смърт, досадѝ,
пепел в мъртво огнище изстинало –
призрак бледен, наречен "преди".
Имам бъдеще само. Без минало.
В моя стих и сред зима кълнѝ
любовта упорита. За двама ни.
Нямам нужда от стари вини,
рухват всички крайъгълни камъни.
Имам няколко сини мечти,
две крила и в сърцето ми пролет е,
но проклетата дума почти,
зачеркни я от речника! Моля те!