Нямам право...
Всички ни гледат,
не свалят очи...
Какво ще направим,
ще се издадем ли?!?
................
Покани ме на танц,
само така мога да бъда
в твоите силни ръце...
Притисни ме към себе си
и чуй лудият ритъм на моето сърце...
Погледни в очите ми - там се е скрила любовта
и там трябва да остане тя.
.............
Всички ни гледат
и нямаме право да се обичаме...
Нямаме право да се докосваме.....
...........
Танца свърши...
Но покани ме да друг.
Искам да усетя арома ти
и да се скрия в прегръдката на ръцете ти.......
И поне за миг да бъда щаслива,
поне за миг да имам право на това...
............
Завърти ме, омагьосай ме
и нека бъда твоя
поне до края на този танц....
6.май.2006
Свързани произведения
Comments
-
мерси за топлото посрещане........дано успея да оправдая доверието и това че още не сте ме забравили.........имам още няколко нещица, и дано имам време да ги публикувам, а и да прочета нещо от вас и многото таланти тук!!!поздрави!!!
-
Перфе е!/6/
-
и да се скрия в прегръдката на ръцете ти.......
Желязно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
