В мрака догаря последна цигара,
а тебе още те няма,
ти оставаш в съня,
кога ли пак ще видя очите ти,
тези два пламъка горещи.
Ти ще останеш в съня, който сънувам нощем,
ти ще останеш само една мечта,
всъщност си близо, но си толкова далече...
обичам те и затова те мразя...
нямам воля вече да ти устоя,
всеки път при теб ще се връщам аз,
колко пъти си отиваш вече...
а сърцето все при теб се връща,
омагьосваш мойте мисли ти,
обичам те и затова те мразя,
нямам сили себе си да спра,
намам вече воля да ти устоя...
© Васил Юруков All rights reserved.