О, бетонова земя!
Защо бетонът ни поглъща
и призрачни кранове стърчат?
В какво природата превръщат
стремежът за богатство, алчността?
И комини страшно и злокобно
пускат димящата ръка.
Задушават с езика си отровен
и в смог обгръщат живота в града.
Не взехте ли от нас достатъчно?
Като вампири засмукали кръвта.
Оставете ни поне началото!
Природата не стъпквайте с крака!
За някой златен грош в джоба
Режете без милост жива плът.
И стелете над нас прокоба –
Без изход ли ще бъде този път?
А раждат се зли предприемачи.
С черно куфарче и скъп костюм.
Ала ние виждаме в тях палачи,
окъпани със злато и парфюм.
© Ваня Йорданова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
от една страна е добре да има производство, но как да се направи така, че да не замърсява природата е от първите въпроси, които трябва да се решат
-
Хубаво е, Ваня!
-
Защото вече сме 8 млрд, дупките в скалите отдавна не достигат
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
