О, бетонова земя!
Защо бетонът ни поглъща
и призрачни кранове стърчат?
В какво природата превръщат
стремежът за богатство, алчността?
И комини страшно и злокобно
пускат димящата ръка.
Задушават с езика си отровен
и в смог обгръщат живота в града.
Не взехте ли от нас достатъчно?
Като вампири засмукали кръвта.
Оставете ни поне началото!
Природата не стъпквайте с крака!
За някой златен грош в джоба
Режете без милост жива плът.
И стелете над нас прокоба –
Без изход ли ще бъде този път?
А раждат се зли предприемачи.
С черно куфарче и скъп костюм.
Ала ние виждаме в тях палачи,
окъпани със злато и парфюм.
© Ваня Йорданова All rights reserved.
