Шишето е с дозатор,
прозорците с решетки,
гризе със зъби вятъра,
той мрази всички клетки.
За огъня е печката,
градът е за човека...
Гората има мечки,
а пътника - пътека.
В полето - трактористи,
звездите на небето,
тетрадките са с листи,
стиха е със куплети…
Картината е в рамка,
затворът е с ограда..
Сънят започва с дрямка…
изкачването с падане.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Много поучителен стих!Браво и от мен!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
