Jul 20, 2010, 2:57 PM

О, моя ти, любов

  Poetry
796 0 0

Прегръдка и от старо вино глътка

думи от  сърцето някак си  излезли

копнеж  желание казали

любовта очите  си признали

 

Жажда мъчи  ме от страст горя

обсипвам те с нежност и цветя

за таз любов коленича и ще умра

О моя ти   кажи ми  да

и от радост  с теб  в облаците   ще  полетя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...