О, Музо
***
О, Музо, предълго аз мълчах!
Ти, за мен незаменима си
и щом пред твоя лик застана аз,
изпадам в свян и слово губя.
Макар със всеки стих написан,
теб да възхвалявам, макар
сърцето си на всеки ред
с охота да оставям, немея
щом срещна аз твоите очи,
настъпва в мене смут,
изпитвам неприсъща слабост.
Каквото с мен се случва, ти,
виновна си. Всяка твоя дума,
дълго в мен трепти и не ме
оставя нощем лесно да заспя.
И като херувим в съня ми идваш,
над мене нежно се усмихваш
и тихо, кротко ми шептиш -
В поезията ще намериш лек и ти…
2 0.04.2025 г
Г. М.
© Герана Юнакова All rights reserved.
