Jan 8, 2006, 9:39 PM

О-С-Т-А-Н-И

  Poetry
994 0 2

О-бречен на страх, безстрастно отчаян.

С-игурен в нищото, до болка тривиален.

Т-олкова бяла безизразна стая.

А в малка кутийка- пръстен венчален.

Н-икога, никога не ще си призная.

И-скаш ли? Остани.

 

Остани заради мен и самотата ми.

Заради вчера, днес, за утрешния ден.

Вземи сетивата, ума и душата ми.

Само остани...остани при мен.

 

Остани, остани и аз ще остана

до утре, до залеза, до черния мрак.

Единствено мога да ти дам във замяна

пясъчния образ на морския бряг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Франческа Салиери All rights reserved.

Comments

Comments

  • тук се размива идеята с началните букви.
    2 ра и трета строфа са по-добри от първата, според мен. особено 2ра.
    в 1вата, освен "ОСТАНИ", нещо ми се губи.може би ритъмът.
    като цяло е много красиво.
  • Много е нежно. Като молитва към бог

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...