- О, свят!
Пълна стомна,
ни предлагаш ти,
но бездомна.
Пълна е с лъжи.
Колкото и да се боря,
все ме спираш и боли.
Страницата ще затворя
и духът ми ще лети!
Вятърът със мен ще вее,
свободата ще обикна.
И над сянка слънце грее!
От небето ще те викна:
- О, свят!
© Денис Метев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
