О, сърце…
О, сърце мое, хвани се здраво,
и въздух поеми си, ще полетиш.
Като птица волно, волно полети,
и ведро погледни към небесата.
О, сърце мое, вече недей мълчи,
гласът свой открий и полети…
И не викай нощем приглушено ти,
и освободи всяка мъка ти с песен.
О, сърце, тихо, тихо ми шепни,
единствено пред любовта шепни.
Че тя ще чуе песента ти мигом,
щом с половината си то се събере.
О, сърце мое, своя зов вече чуй,
и накарай времето да спре в теб.
О, сърце мое, своя полет сбъдни,
и едно със любовта си остани…
О, сърце мое, волно, волно полети,
и напред с любов смело ти върви.
И не се отричай ти от своята песен,
и любовта в себе си носи и давай…
О, сърце мое, в любов ми говори,
но тайната на двамата в теб запази.
О, сърце, не забравяй, че обичаш,
приеми любовта си и нейния зов…
О, сърце, не таи повече в себе си,
единствено пред любовта шепни…
О, сърце не се заглушавай отново,
в гласът ти любовта ми живее…
О, сърце, не заглушавай зова си,
с вик или шепот, говори и мечтай…
И не забравяй ти своята песен,
единствено в любовта замлъкни…
© Лили Вълчева All rights reserved.
