О, сърце мое, хвани се здраво,

и въздух поеми си, ще полетиш.

Като птица волно, волно полети,

и ведро погледни към небесата.

О, сърце мое, вече недей мълчи,

гласът свой открий и полети…

И не викай нощем приглушено ти,

и освободи всяка мъка ти с песен.

О, сърце, тихо, тихо ми шепни,

единствено пред любовта шепни.

Че тя ще чуе песента ти мигом,

щом с половината си то се събере.

О, сърце мое, своя зов вече чуй,

и накарай времето да спре в теб.

О, сърце мое, своя полет сбъдни,

и едно със любовта си остани…

О, сърце мое, волно, волно полети,

и напред с любов смело ти върви.

И не се отричай ти от своята песен,

и любовта в себе си носи и давай…

О, сърце мое, в любов ми говори,

но тайната на двамата в теб запази.

О, сърце, не забравяй, че обичаш,

приеми любовта си и нейния зов…

О, сърце, не таи повече в себе си,

единствено пред любовта шепни…

О, сърце не се заглушавай отново,

в гласът ти любовта ми живее…

О, сърце, не заглушавай зова си,

с вик или шепот, говори и мечтай…

И не забравяй ти своята песен,

единствено в любовта замлъкни…