O, Tempori!

Ден след ден в хаос живее

и се опитва

в ред да го пресъздаде.

Ежедневието...  

пепелява сухота.

В пъстри нюанси облича

с цвят-надежда

изтормозената си душа.

Но за кой ли достатъчна е

във време като нашето?

Не е от времето,

като че ли,

мисля,

а както днес

човешката времева линия

изисква.

Едни си дават,

а други ти взимат -

плодовете без костилките,

посеви от келявата земя.

А туй зрънце надежда

расте и в лоша среда.

Тъкми си коренища

в разязвена душа.

Получава ненужното, 

не исканото,

а това - дълбоко подтиснатото.

Расте като плевел,

невъзможно за изкореняване,

а дава толкова много -

и утре да продължиш

доброто да надграждаш

в себе си ...

в другите...