hrisi_karol (Христина Никилова) hrisi_karol (Христина Никилова)
27
Jun 24, 2008, 8:02 AM

Оазис

  Poetry » Love
859 0 9
Оазис

Аз идвам при теб
през море от самотни пясъци
с напукани устни,
за да отпия
живителна глътка
от твоята любов...

Ден и нощ
вървя непрекъснато
през пустинята
на моя живот...

Ти с прозрачната нежност
на своите пръсти
ме превръщаш
в мираж...

.......................

Не искам да мисля
за връщане!
.........................

При теб да остана -
нямам кураж!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Никилова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0