Обещай ми пролетно небе,
детелинова мъгла ми постели,
да се взирам твоя ритъм да намеря.
Сърцето сред звезди да полети,
ще бъда птица бяла в твоя ден,
за мъглата ти ще бъда слънце,
ще стигна твоите ръце,
някъде в безлунното небе
звезда за твоя мрак ще бъда.
Ти ми обещай криле,
при тебе винаги да се завръщам.
© Радка Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
