Няма никога да те преследвам -
само вятърът заслужил е това.
Няма никога да те обсебвам
с песни или с влюбени слова.
Няма никога да се разбивам
като морска пяна във брега.
И надеждите си в твоите да вливам
като ручей в бурната река.
Може би по друго време.
Може би във друг живот.
И когато аз съм птица,
а пък ти небесен свод.
© Лия Василева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
