Sep 16, 2009, 4:12 PM

Обещание 

  Poetry » Love
767 0 4

 

 

В онзи град, сред хилядите хора,

се намерихме безумни, ти и аз.

Не беше нужно даже да говорим,

говореха сърцата вместо нас.

 

В прегръдка ме заключи нежно

и  устни с моите небрежно сля.

Две деца се разхождаха безцелно

по тесните пътечки на града.

 

Две деца, пораснали отдавна,

сега наново преоткриваха света,

ръка в ръка, не бързаха, а бавно

търсеха едно към друго път.

 

Те гонеха единствено копнежи,

заключени във огъня на онзи миг.

Една целувка, кратка нежност,

в  пространството изгубен вик…

 

Помня, все едно, че беше вчера -

разделиха се на онзи кръстопът

с обещание, че пак ще се намерят -

две деца, преоткриващи света.

 

 

 

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??