Обещание
В онзи град, сред хилядите хора,
се намерихме безумни, ти и аз.
Не беше нужно даже да говорим,
говореха сърцата вместо нас.
В прегръдка ме заключи нежно
и устни с моите небрежно сля.
Две деца се разхождаха безцелно
по тесните пътечки на града.
Две деца, пораснали отдавна,
сега наново преоткриваха света,
ръка в ръка, не бързаха, а бавно
търсеха едно към друго път.
Те гонеха единствено копнежи,
заключени във огъня на онзи миг.
Една целувка, кратка нежност,
в пространството изгубен вик…
Помня, все едно, че беше вчера -
разделиха се на онзи кръстопът
с обещание, че пак ще се намерят -
две деца, преоткриващи света.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
