Една тъжна луна
все ти свети в здрача,
като фар в тъмнина,
щом за тебе заплача.
Все те боцка в клепачи
за сън зажаднели
и ти пее във здрача,
как с тебе сме пели.
Една жълта луна
над тебе все свети,
като тъжна жена
със сълзи не пролети.
Някой ден по лъча
светлосин ще се върна.
Не плачи във нощта,
аз пак теб ще прегърна.
© Мария Чомакова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
