Nov 30, 2012, 2:00 PM

Обещание

  Poetry » Love
767 0 1

Преди година-две ти ми обеща
нещо, което да си припомня и днес,
за деня, в който любовта ми завеща,
за начало на този любовен процес.

Знам, че обещанията се лесно изтриват,
но едва ли така и спомените заличаваш,
които изграждат миналото, но укриват
чувствата, с които любовта ограничаваш.

Един ден, когато този свят напусна,
независимо, че може да е още рано,
ще си спомниш за любовта безвкусна,
когато ме видиш, но на снимка само.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...