Dec 14, 2022, 10:05 PM

Обещание

  Poetry » Love
1K 1 0

Аз нямам какво да оставя.
Нито нещо да ти завещая.
Оставям ти спомени само.
Усмивки безброй разпилени.
Мисли разхвърляни и несъбрани.
Мечти от мен неизживени.
Сълзи изплакани от щастие,
но и от рани.
Аз нямам какво да завещая.
Освен едно:
да ме помниш до края.
Да се смееш,когато ме
виждаш наяве.
Да ме милваш,когато насън ти се явя.
Да ми шепнеш как е минал денят.
Да споделяш твоите радости и тъга.
И нито,нито за миг да не забравяш,че някъде там аз 
ще те чакам и след 100 лета.
А дотогава ти ми обеща да живееш за двама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...