Аз нямам какво да оставя.
Нито нещо да ти завещая.
Оставям ти спомени само.
Усмивки безброй разпилени.
Мисли разхвърляни и несъбрани.
Мечти от мен неизживени.
Сълзи изплакани от щастие,
но и от рани.
Аз нямам какво да завещая.
Освен едно:
да ме помниш до края.
Да се смееш,когато ме
виждаш наяве.
Да ме милваш,когато насън ти се явя.
Да ми шепнеш как е минал денят.
Да споделяш твоите радости и тъга.
И нито,нито за миг да не забравяш,че някъде там аз 
ще те чакам и след 100 лета.
А дотогава ти ми обеща да живееш за двама.