Sep 25, 2008, 1:21 PM

Обещавам

  Poetry » Other
676 0 2
Че ще бъда търпелива и добра,
че ще си затварям очите за много неща,
че ще бъда щедра и доколкото мога - щастлива,
че очите ми ще си спомнят за лятото дори и през зимата,
че не ще се обръщам назад и наоколо
и човешките приказки не ще ми влияят,
че ще припомням на сърцето си колко много те всъщност желае,
че ще се науча да отглеждам цветя,
че ще споделям с теб възгледите ти за света,
че ще заровя тъгата, направо ще я погреба,
за да бъда опора на твойта тъга,
че ще построя кула до небесата,
за да стигам със теб до луната,
ако това се наложи,
за да бъдеш щастлив,
за да бъдеш разкошен,
за да бъдеш ти
само мой,
или отчасти и мой
в този двубой
със съдбата,
чието единствено наше оръжие
се оказват
децата ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...