Apr 5, 2024, 8:16 AM

Обет пред себе си

414 1 2

Ще заспя в прегръдката на вятъра,

за да се докосна до звездите,
а душата ще плени спектакъла,
претворил  реалност от мечтите.

 

Ще се сгуша в облака на тайните,
за да зърна спомени от детството
и ще коленича пред омайните
извори небесни на вълшебството.

 

Ще последвам кръглата луна,
за да задържа света от спомени
и в пулсирането на звезда 
ще  събудя мигове  заровени.

 

Ще обгърна звездното небе,
ще политна тихо към полята,
силата на женското сърце
ще се слее в миг със свободата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...