Обич

Poetry » Love

829 0 1

Цяла сутрин по брега,

търсиш мидичка красива.

Дар за любимата жена,

от морето и вълната синьо сива.

Като дете на пясъка се радваш,

а очите тъмни, светят с обич.

А щом звъне телефона, скачаш

на мига, усмивка на лицето грейва.

Радостта е в душата твоя,

щом дарена е с голямата любов.

Да летиш криле ти дава,

там към своите мечти и зов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Меричка (Мери Попинз)

Хубаво!И нищо, че лятото си тръгва...

2015-10-02T16:53:09+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0