Обич
Обич
Болеше ме, но всичко ти прощавах.
Обичах те! Дали сгреших кажи!
В нощите когато сам оставах
те чаках често буден до зори.
За другия не те попитах. Зная,
че ти със него мен ме замени.
Обичах те! Мълчах и чаках края.
Но обичта ми теб не промени!
Болеше ме! Мълчах и ти прощавах.
Дори когато лягаше до мен
усещах топлината ти и страдах,
че с него ще си в утрешния ден!
Тъй, със болка нижеха се дните,
нощите в очакване и мрак.
Тихо, скрито бършех си сълзите.
Знаех, с него ще си утре пак!
Тръгна си, но тук при мен остана
сянката на истинска жена.
Обичам те и няма да престана
да те обичам! Запомни това!
© Георги Иванов All rights reserved.
