Обич моя
Обич моя
Беше се изгубил, обич моя,
та бях дълго време аз сама.
Луташе се сляпо из безкрая
на своята същност във тъма.
Търсеше отговори, обич моя,
уплашен от бурята, надигнала кръвта,
незнаещ накъде ли води тази твоя
обсебваща безкрайност в любовта.
Опитваше се някак да изтръгнеш
очите ми от своите очи,
опитваше се просто да изтриеш
копнежа си и моите черти.
Искаше всичко да забравиш -
мен, гласът ми, своята нежност и мечти,
но тогава щеше да останеш
завинаги изгубен, без себе си дори.
Добре дошъл отново, обич моя,
премръзнал от скитане и самота,
разбрал, че аз само мога да те стопля
и да утоля жаждата ти с капчица роса.
© Яна Танева All rights reserved.
