Mar 7, 2007, 2:40 PM

Обич моя

  Poetry
939 0 10
Накипяла в очите от чакане,
не намерила дом и подслон...
Обич моя, свита в душата ми,
гаснеш в залеза с тихият огън.

Дните чезнат безмълвни, стаени,
отброили на пулса страха...
Не летят птици, от жар окрилени,
и отдавна не търсят гнезда.

Тиха песен приспивна ти пея.
Ти заспи, моя обич добра.
А от изгрева за теб ще измоля
светъл лъч с името "Свобода".

Да летиш и да пееш с лъчите,
със звездите да трепкаш в омая.
На лазура с най-волната песен,
да преплуваш с усмивка безкрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....