7 mar 2007, 14:40

Обич моя

  Poesía
943 0 10
Накипяла в очите от чакане,
не намерила дом и подслон...
Обич моя, свита в душата ми,
гаснеш в залеза с тихият огън.

Дните чезнат безмълвни, стаени,
отброили на пулса страха...
Не летят птици, от жар окрилени,
и отдавна не търсят гнезда.

Тиха песен приспивна ти пея.
Ти заспи, моя обич добра.
А от изгрева за теб ще измоля
светъл лъч с името "Свобода".

Да летиш и да пееш с лъчите,
със звездите да трепкаш в омая.
На лазура с най-волната песен,
да преплуваш с усмивка безкрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...