7 mar 2007, 14:40

Обич моя

  Poesía
940 0 10
Накипяла в очите от чакане,
не намерила дом и подслон...
Обич моя, свита в душата ми,
гаснеш в залеза с тихият огън.

Дните чезнат безмълвни, стаени,
отброили на пулса страха...
Не летят птици, от жар окрилени,
и отдавна не търсят гнезда.

Тиха песен приспивна ти пея.
Ти заспи, моя обич добра.
А от изгрева за теб ще измоля
светъл лъч с името "Свобода".

Да летиш и да пееш с лъчите,
със звездите да трепкаш в омая.
На лазура с най-волната песен,
да преплуваш с усмивка безкрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...