Обич моя
Накипяла в очите от чакане,
не намерила дом и подслон...
Обич моя, свита в душата ми,
гаснеш в залеза с тихият огън.
Дните чезнат безмълвни, стаени,
отброили на пулса страха...
Не летят птици, от жар окрилени,
и отдавна не търсят гнезда.
Тиха песен приспивна ти пея.
Ти заспи, моя обич добра.
А от изгрева за теб ще измоля
светъл лъч с името "Свобода".
Да летиш и да пееш с лъчите,
със звездите да трепкаш в омая.
На лазура с най-волната песен,
да преплуваш с усмивка безкрая.
не намерила дом и подслон...
Обич моя, свита в душата ми,
гаснеш в залеза с тихият огън.
Дните чезнат безмълвни, стаени,
отброили на пулса страха...
Не летят птици, от жар окрилени,
и отдавна не търсят гнезда.
Тиха песен приспивна ти пея.
Ти заспи, моя обич добра.
А от изгрева за теб ще измоля
светъл лъч с името "Свобода".
Да летиш и да пееш с лъчите,
със звездите да трепкаш в омая.
На лазура с най-волната песен,
да преплуваш с усмивка безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
