Обич бяла, като пухкав облак
във небето ми пак рееш ли се ти,
ще ти стана дом и пристан.
Ще бъда бряг сред алени вълни.
Тънкострунна, като музика от Рая,
щом звъниш до сетните ми дни.
И на залеза завъзани на края,
ще танцуваме със тебе до зори.
А по пладне по небето синьо,
ще рисуваме с теб облачни сърца.
Вечер ще отпиваме по чашка вино.
Само с теб съм бяла и добра!