Погледни ме, обич моя,
пак съм хубава и бяла,
листчета за тебе ще разтворя,
като цвят от вишна разцъфтяла.
Докосни ме, обич моя
аз съм дъхава трева,
очи от нежност ще притворя
от пръсти минали по тънка тетива.
Кажи ми, обич моя,
че аз съм твоето заклятие!
Но никога, като Елена в Троя -
твоето лирическо проклятие!
Кажи ми, че съм твоето момиче,
понесло мислите ти в полет,
като красиво нежно птиче
пристигналата нова пролет.
Здравей, обич моя...!!!
© Валка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
