Погледни ме, обич моя,
пак съм хубава и бяла,
листчета за тебе ще разтворя,
като цвят от вишна разцъфтяла.
Докосни ме, обич моя
аз съм дъхава трева,
очи от нежност ще притворя
от пръсти минали по тънка тетива.
Кажи ми, обич моя,
че аз съм твоето заклятие!
Но никога, като Елена в Троя -
твоето лирическо проклятие!
Кажи ми, че съм твоето момиче,
понесло мислите ти в полет,
като красиво нежно птиче
пристигналата нова пролет.
Здравей, обич моя...!!!
© Валка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
