Погледни ме, обич моя,
пак съм хубава и бяла,
листчета за тебе ще разтворя,
като цвят от вишна разцъфтяла.
Докосни ме, обич моя
аз съм дъхава трева,
очи от нежност ще притворя
от пръсти минали по тънка тетива.
Кажи ми, обич моя,
че аз съм твоето заклятие!
Но никога, като Елена в Троя -
твоето лирическо проклятие!
Кажи ми, че съм твоето момиче,
понесло мислите ти в полет,
като красиво нежно птиче
пристигналата нова пролет.
Здравей, обич моя...!!!
© Валка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
