Oct 27, 2009, 10:57 AM

Обич моя...

  Poetry
1.1K 0 9

 

 

… тиха

неизречена

 

стихнала

в очите ми

като присъда

 

не пораснала

незряла

и обречена

 

да те търся

винаги…

 

по пътя…

 

обич моя

впила се

в косите ми

 

като бяла нежност

времето прикрила

 

като топла ласка

и доверие

 

на което

всичко съм

простила…

 

обич моя си

и все те търся

 

в лятото

по пясъка

в реките…

 

с всеки ден

все по–безбрежна

и преливаща

 

обич моя тиха…

 

 

от очите…

 

                                                                                                          ... о мare e tu...  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...