Обич, стих и бели листи
на Маги
Все още обличаш красивото в стих.
Все още запалваш във него свещица.
Все още докосваш с най-нежния вик.
Все още в думи летиш, сякаш си птица.
Все още носиш очи на ранима кошута.
Все още вятърът гали твоето рамо.
Все още до късно говориш с върбите.
Все още лекуваш в тихото някоя рана.
Все още тръпнеш от леда на луната.
Все още се любиш до болка със слънце.
Все още перце си, но тегли земята.
Все още в себе си сееш житено зрънце.
Все още вървиш напред устремена.
Все още във мрака откриваш човешко.
Все още разливаш любов несломена.
Все още тъгуваш за низа от грешки.
Все още в сърцето разцъфва живеца.
Все още тичат по тебе истини голи.
Все още проглежда във тебе слепецът.
Все още обичаш, прощаваш и молиш.
Все още си тук, във полята от макове.
Все още си цвят от разлистени вишни.
Все още си гара, а другите - влакове.
Ще останеш обич, стих и бели листи.
© Ани Монева All rights reserved.
