на Маги
Все още обличаш красивото в стих.
Все още запалваш във него свещица.
Все още докосваш с най-нежния вик.
Все още в думи летиш, сякаш си птица.
Все още носиш очи на ранима кошута.
Все още вятърът гали твоето рамо.
Все още до късно говориш с върбите.
Все още лекуваш в тихото някоя рана.
Все още тръпнеш от леда на луната.
Все още се любиш до болка със слънце.
Все още перце си, но тегли земята. ...