Обич - Светлина
Във огъня на залеза се раждат
мелодиите нежни на нощта.
Бамбуковите пръсти на луната
разпръскват звездна, чудна светлина.
Трептях от твоите зеници
преплели сто дъги във мен -
възнасят ме високо, надалече,
където аз и ти сме в чуден плен.
Тук пляскат със криле надежди,
а любовта е светлият ни знак,
че вярата дълбока се загнезди
в душите ни и с теб сме в Рая пак.
А ангелски криле въздигат
със песните си моя чуден сън.
С трептене нежно на мечтите
възнасят този влюбен звън.
Целуват се звезди и блясва
искрящата им красота.
Звездите не умират, а прераждат
Надеждата и Вярата, и Любовта...
Тъй дълго носих те във себе си,
че и Вселената позна,
онази обич топла на сърцето ми,
сега превърната във Светлина.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
